Първото ми условие е свързано с писането за мъжете в единствено число и подразбирането за тях чрез НЕГО, МУ, ГО. По този начин неусетно силата МУ се отнема. Или поне с мен беше така. Никакви имена, защото както моя добра приятелка написа преди година във фейсбук, ТЕ са аналогични. А както сладура от сериала „как се запознах с майка ти” обощава в своя „bro code”, ТЕ следват неписани правила, но едни и същи във всички ситуации.

Например, независимо как изглеждате или се обличате – те са си все същите! Първата им работа като ви срещнат е да ви изпитат. Нормално, това са видяли от ранно детство в училище. И понеже нищо друго не са научили, докато са го посещавали, само това прилагат. Изпитването обикновено се състои от само един въпрос и за това те не мирясват, докато не му видят отговора. В този смисъл изпитването може да продължи цялата вечер и понеже за вас това изпитване е като неприятно преживяване, най-вероятно за да си доставят радост /с получаване  отговор на глупавия си въпрос/, просто ще ви стъжнят вечерта.

Въпросът:

Какво правите / как изглеждате, когато не сте в равновесното си положение? С други думи той иска да ви гледа сеира, когато сте „не на себе си”. А, нека си признаем, точно това са моментите, в които искаме само едно нещо – никой да не ни вижда. Защото сме слаби, объркани и вероятно доста смешни.

Въпросът е прост, изглежда дори невинен, но проблемите, които може да създаде са ужасни. Защото повечето от нас не са наясно с отговора му.  Аз самата до вчера не бях.

Сега вече ставаме двама дето не знаем отговора. Само че нашият сеир гледат, нали!

Много време търсих причината за това. Така и не я намерих. Защо не можем в такива моменти просто да изглеждаме като тях на времето в училище – когато ги изпитват и те не си знаят урока? Те не си знаят урока, те никога не знаят, но изглежда сякаш владеят ситуацията, сякаш са знаели как ще завършат нещата и как ще изглеждат на финала. Въпреки ограничените си умствени способности явно успяват някак си да се подготвят! Не знам как го постигат. Дали заради липсата на креативност у жените – техните учителки, майки и директорки... Не мога да зная. Но  съм забелязала, че посочените три категории жени постъпват винаги аналогично и това най-вероятно осигурява момчетата невероятната сигурност в сценария, сценарий, който се повтаря обикновено месеци и години. Докато напуснат мястото като герои или победители... Тази сигурност е на практика всичко, от което се нуждаят. За да я възседнат и да доминират над всичко, което диша.

Важното в случая обаче не е това. Това е неизбежното. Важното тук е някакси да се научим да очакваме да ни изпита, да изискваме да ни изпита и да сме подготвени в същото време за изпитването. Аз, лично никога не го бях правила. Не ми беше хрумвало даже, камо ли да си го търся – това с предизвикването, мислех си, е тяхна работа. Сега, обаче знам, че може да прибягвам и до него, но само в много крайни случаи /като Анжелина например, когато се вдигна с всичките 7 деца и отиде на мястото, където Брад заснимаше филм и флиртуваше с някаква от екипа/. В този смисъл се чувствам готова сама да предизвиквам такова „изпитване” едва сега, когато видях, че е начин да го закова.

За това е нужна обаче предварителна подготовка. А именно, да се вземе решение: искаш ли изобщо да те „изпитва” или предпочиташ да отсвириш опита му. Казвам ви сега, че имате избор и осъзнавам, че жените винаги имат избор! Това е първият ДА постулат. Не знам как може баща ми никога до сега да не ме е учил на него. Това определено е било част от неговата работа, но за съжаление след като ме е посял, е решил, че е направил за мен всичко, от което ще имам нужда през целия си живот. Не ме е учил да откривам възможностите, от които мога да избирам – явно е решил, че би отнело неоправдано много време. За това пък е можел просто вместо да ме бие, да ми набие следния  урок №1:

„ Скъпа, за всяко нещо има едно ДА и едно НЕ. Т.е. във всеки конкретен случай – решаваш първо какво ще правиш /отказваш  или приемаш/. После мислиш как. Без това важно познание, аз все се лудвах директно да мисля как да постъпя. Някак си автоматично изключвах възможността изобщо да не направя нищо. Дори по-лошо, не бях си и помисляла да кажа на някого НЕ, без значение колко и дали изобщо е бил важен в моя живот. Колко глупава може да бъде една дъщеря!  Но да не се отклонявам от въпроса и отговора му. Ако смятате като мен, че мъжете дълго време преди да станат надеждни, /ако изобщо станат някога/, определено са твърде ненадеждни, продължавайте нататък. Според мен, много дълго след първата среща, те са ужасно ненадеждни. А това ги прави тотално недостойни да видят истинското ми аз, камо ли да го видят небалансирано. Имах две възможности:

a)      да не ме „изпитва” сега. Това е по-лесното. Контра действия са възможни по-късно някога. Това отлагане мога да продължа до тогава, докогато си изясня какво искам по-нататък /както казах, нямам му доверие – все още ми е ненадежден/.

b)      да допусна изпитването. Значи, мислех си, трябва да стана първо наясно точно каква искам да бъда, когато съм „извън нерви”. Имах да избирам от следните няколко типа, които ми хрумваха:

·         самоуверена /оправяла съм се до сега без теб, ще го направя и сега/,

·         непокист /не ми пука кой си, дори не разбирам какво ми говориш/,

·         мъжкарана /тази битка си е моя и не се опитвай да се месиш, докато не ти разреша, ясно?!/,

·         грубиянка – я, си гледай работата!

·         кучка /оу, някой се опитва да ме изпитва и се надява да научи нещо за мен – информация без сделка няма да получи!/,

·         страхливка /не мога да се справям сама, винаги някой ми помага/,

·         остроумна /о, някаква игра започва тук, чакай да видя правилата, че да победя с неговите правила!/,

·         смешна /оле, не знам какво да правя! какво да правя?, какво да правя?!

·         отчаяна – изгубена съм, трябва да успея на всяка цена, може би така, не –  така?...

·         загубена – пита ме, ще отговарям правилно, после ще попитам и аз нещо

·         забавна – ией, май нещо интересно се задава, този можел поне да разговаря

·         загадъчна – много си любопитен, ама моят живот не е за случайни

·         сигурно има и безброй други, но не ми се занимаваше повече.

Там в ресторанта избрах да бъда Ранго /по едноименен анимационен филм/. Имам предвид – осъзнавах, че мога да бъда която си поискам. Когато си с човек, когото не познаваш и който не те познава – винаги е позволено да импровизираш по-свободно. Пък и ми беше писнало да се старая и да съм изрядна! Неочаквано разбрах, че подобни експерименти много обогатят интелектуално и правят личността по-колоритна. Не казвам да лъжете за себе си. Нито да изглеждате като папагал в дрехите или лицето. Казвам да не се страхувате да се отклонявате по малко от 100-те % изрядност. Изрядността е била на мода през минали векове и е важна вече, поне според мен,  единствено по време на война или при данъчна проверка. Случаят определено не беше такъв, за това позволяваше да съм неизрядна. Аз поне опитах. И виждях как повече ме забелязват. А като ме забелязват, ми обръщат повече внимание. Аз обичам да бъда забелязвана. Харесва ми да ми обръщат внимание. Аз самата повече забелязвам в подобни ситуации.

След като реших да не допусна „изпитването”, защото някак си не се чувствах готова да му дам отговор каква съм по време на „емоционален изблик”, трябваше да измисля някаква причина, нали? Време, място, момент, състояние – изобщо нещо. Женската креативност няма равна в измисляне на оправдания, повярвайте! Реших да опитам. Подейства. Сякаш разбра, че не бягам/не се правя на „паднала от небето”/не се правя на ударена или цапната с мокър парцал/нито го играя примадона, а просто намирам за неуместно, времето, мястото или начина. Това го разколеба за кратко и принуди същевременно да повтори опита си с повече креативност. Когато отново не сполучи, се позамисли. Третия му неуспех просто го изкара /мъничко поне/ от баланс. Ха, без още дори да съм започнала, постигнах първа победа – нещата вече не вървха 100% по неговия сценарий. Чек. Почувствах как току що станах коригиращ фактор в неговото поведение.

Отбивах атаките няколко пъти с мънички въпроси /изглежда те обожават на въпросите си да получават въпроси, вместо отговори!/: не е ли малко рано за това? / не е май тук мястото, или? / о, няма да успееш по този начин – наясно си нали?

Сякаш получаваше сигнал, че осъзнавам, какво се опитва да направи, но не го допускам да се случи сега. Тогава се случи първия завой: разбрах той как се справя с проблеми – очевидно имаше проблем с моето поведение. Ясно. Дори се досещам какъв му е проблема: още не е отговорил на въпроса си! На единствения си въпрос. Изглежда, че се е почувствал мъничко даже загубеняк. Един въпрос има и не може да му измъкне отговора от мен. Лошо начало за него.  Точка за мен. Хе, току що осъзнах, че за сега достойно партнирам. Изглежда съм добър играч, в игра, която той е започнал. Викам си – край, това беше. Обаче не. С изненада констатирам, че няма начин да се откаже. Много скоро опитва пак. Тогава аз вече с рутина пак избирам: Да или Не. Усещах вече сила! Аз доминирах – той водеше, но аз решавах кое ДА и кое НЕ. Аз избирах какво ще се случи, кога как!

 Гарантирам ви, че са като „комари на тъмно” – никога не се отказват, никога не се примиряват с пораженческото: ама тя не иска да ми каже. Повярвайте, докато не получат отговор и не видят вашата небалансирана/за тях „най-опасна” ваша страна, няма да ви оставят на мира. В това време вие научавате купища информация за тях, която внимателно събирате в едно лесно достъпно място на мозъка си, за да Я използвате по всяко време без предупреждение. За да им мачкате полека малко по малко извънредното, неоправдано голямо самочувствие, че са важните, управляващите, създаващите. /по-късно ще пиша за управляването без отговорности и отговорностите без право на управление/. Хубавото на надиграването е, че може да продължи безкрай, стига музиката да свири. Докато си седях тук на топло с него, нищо вече не можеше вече да ме притесни.

За да се потренирате, започвайте да гледате филми и опитвайте да хванете мъжките образи в издънка – когато изпитват дами или пък дамите в издънка – когато реагират на техните атаки от този сорт неподготвени.

Повтаряйте упражнението, докато усетите достатъчно увереност за реални действия. Спорт, какво да го правиш – изисква тренировки! Като решите, че сте готови – запретнете ръкави. Но не бързайте да действате. /Никога не показвайте, че знаете какво ще се случи – дори, когато някой лично ви е предупредил. Учудвайте се, изненадвайте се, смейте си се, забавлявайте се, реагирайте емоционално – това му помага да се чувства сигурен в себе си и да действа непредпазливо. Което автоматично ви прави силна./ Наблюдавайте как го правят с ваши приятелки, роднини, познати, непознати. Когато в наблюдавани от вас ситуации откривате моментите на изпитване и имате в главата си идеи как вие бихте постъпили в съгласие с избраното от вас Да или Не, сте в състояние наистина да се захванете за работа. Тогава започнете да внимавате за моментите, в които ви предизвикват да покажете онова, което не искате да показвате, прилагайте „стена” /отказ или „контра действия”/рационално поведение/.