Отлична фигура, заразителен смях, вечна лична отговорност за нещата. Това я характеризираше до осемдесетата й година. Липсва ми много. Опитвам се да чуя отново в главата си как пее някоя българска песен. После да я видя как спретнато се облича и бавно окичва ушите, ръцете и врата си. Накрая приглажда старателно косата с лак и се смее. Благодарна е на всеки ден, в който живее. Не мога да разгадая как нито веднъж не беше унила или намръщена, недоволна от несправедливостите в този мъжки свят или нещо подобно. Показваше само най-ведрото и оптимистично ъгълче от себе си, живееше в грижи без някога да създаде грижи на някого!
Подкрепяше всяко наченание - първо моите, на брат ми, после на петте си внука. Имаше приятелки до края, а и сега ме спират да ми благодарят за нейната сила. Понеже цял живот беше учителка я познават много, много хора от няколко поколения. Не престанаха да я канят на сбирки на випуски и весели тържества. Няма да види сватбите на децата ми. Но техните деца ще знаят как да живеят щастливо, създавайки радост с душевната си хармония и доброта. Както аз се опитвам да живея сега.