Не означаващо НЕ
В началото е трудно. После става още по-трудно. Заради лошите ми навици най-вече. Дамските ми лоши навици, от които най-вреден се оказва вечното ми „да”. Може да съсипе всичко. Още преди да е потръгнало даже. Трябваха ми доста години, за да се науча да казвам другата думичка. Изглеждаше гадно да се уча на това, но още с първите успехи реших, че трябва да продължа и да го споделя. Започнах много просто и напълно безнаказано да отказвам на пощажията. Беше се научил, че може да звъни по всяко време у нас и да оставя всякакви по големина, размери, форма и получатели пакети. Първия път се изненада – не можеше да повярва, че чува НЕ. После се опита да ми прави недоволни физиономии. Не знаеше, че НЕ означава вече НЕ. Не желая повече да превръщам коридора си в пощенски склад и да очаквам да се запозная с всичките си комшии по различно време от денонощието – според това на кого кога му е удобно да прибере пратката си. Имаше и случаи, в които не оставяха моите пакети в къщи, а долу под пощите. Напълно безпризорни. Аз бях щастлива, че в къщи няма пакети. Бавно осъзнавах колко е важно да умееш да отказваш. В името на свободата, спокойствието или просто за да видиш нечие учудено лице. Отказах веднъж на пощажията на приятелка, докато й бях на гости. Той не можа да скрие разочарованието си. Тогава разбрах, че и тя е пощенска станция на кооперацията, в която живее. Много се смяхме. После и тя поумня. Не мисля, че правя нещо велико. Доволна съм, че когато нещо не ми харесва – не го оставям да продължи да ме дразни. И така започнах мъчителна промяна на навиците си.
Темата „НЕ, означаващо НЕ” с удоволствие мога да пренеса в магазина – когато продавач се старае да ми покаже колко неправилно съм купувала това, докато познавачите купуват онова. Също в ресторанта, когато сервитьор опитва да ме убеди, че масата, която ми предлага е по-добра от онази, която бях запазила предварително. Или в къщи, след ремонта на майстора – когато все още нещо не е така, както го поръчах. Но не в службата! Там НЕ, означаващо НЕ използвам само за дреболии. От рода на: не мога да направя това веднага; ще ми трябва малко време, за да ти помогна; идвам след секунда и т.н.
Актив: всички внимават; не решават да ми нахлузят нещо на своя глава; ценят ме, но не разчитат аз да свърша тяхната работа /аз си имам своя, по дяволите/ и инвестирам времето си във важни за мен неща.
Подробност: уважават мнението ми – както ДА, така и НЕ. Това става неизбежно, когато очакват едно от двете т.е. когато не са сигурни, че ще получават винаги само едното.
Идея: налага се да търся все нови и разнообразни начини да казвам НЕ. Получава се добре при малка корекция или добавка към предложение на събеседника /относно часа на срещата или друг детайл/. Не всеки път! Един път на среща и телефонен разговор е повече от достатъчно. Става велико, когато се превърне в навик, безусловен рефлекс. Тогава идва времето на невинното: „Не знам как става, но винаги получавам своето!”.